Занаяти
Занаяти в района на Беласица
В миналото занаятите били основен поминък за населението в градовете и някои от по-големите села в района на Беласица.
Обработката на дърво има много стари традиции в този край. Майсторите вретенари и копанари използвали като най-пригоден за работа материала от липа, а също топола, бук, върба, елха.
... От тях вретенарите правели вретена за предене, чекръчни вретена, прешлени; копанарите произвеждали различни видове лъжици, бъркалки, копанки, корита, нощви за хляб.
Кацарството е друг добре застъпен занаят, при който се обработва дървен материал от кестен, черница, дъб – за направа на каци за сланина, за вино и джибри, за туршии; буколи; бучки за биене на масло; кутии за пренос на вода; точилки, кросна за станове.
Самарджийството е бил един от най-развитите занаяти, просъществувал и до днес. Това се дължало на голямото търсене на самари, тъй като районът има планински характер и се използвали товарни животни.
Грънчарството е добре развит и традиционен занаят за цяла Югозападна България. Процъфтявало е когато селата все още не са били водоснабдени и населението използвало много грънчарски съдове за вода и др. Всяко село или няколко близки малки села са имали ковач, който изработвал брадваро-ковашките произведения, необходими за ежедневния бит на селяните. Той поддържал и железния земеделски инвентар. На гърба на изработените селскостопански инструменти се изсичали инициалите на собственика или тези на ковача, като до тях се изписвала и буквата "к" – означаваща "ковач".
Медникарството е добре развит занаят в Петричко. През османското владичество медникарите са били наричани бакърджии. Занаятът запада в последните десетилетия на ХХ век, тъй като в бита навлизат емайлираните съдове и е наложен висок данък върху медта.