Занаяти

Кюстендилската женска носия

Женската носия в Кюстендилско се е състояла от: кошуля /риза/, сая, пояс, тканица, скутача, скута, контуш, яшмак, чорапи, опинци или цревье.

Дългата сая е характерна за Радомирско, Кюстендилско и Дупнишко. Късата сая се среща главно в македонските области.

Най-съществената част от женската носия е ризата. Първоначално се е правила от коноп, а след това от памук. Памучното платно е било известно с името „мелезено”. ”Кълчищната” или „мелезената” риза е била украсена с „везеве” върху ръкавите и полата. Ръбът на ръкавите е бил оплетен с тънки конопени или дебели памучни конци, известни под името „запесьо” или „подвезок”. ”Подлатицата”, вътрешната половина на ръкава е поръбена само с конопени конци. Ръбът е подгънат по „турски”. Яката на ризата е с названието „огърлеч”.

Кюстендилската шевица е изпълнена само с полегат бод. Основният тон в нея е червен, с допълнение зелен, жълт, син и черен. В края на 19 век по-рядко се срещат ризи от мелезено платно. В началото на 20 век оскъдната украса по ризите отстъпва място на „тантелите”, плетени на ръка.

По-известни модели са: орото, зелките, ребрата, секирките, шилците, пръстетата, трънье-то и други.

Непосредствено върху ризата се облича саята. Едната е с дълга риза, другата - с къса.

Саята, която е правена от домашен вълнен плат, известен под името „прътено” или „бръдница”, се е наричала шаяк и е била боядисвана в черно, тъмнозелено или бяло. Зелените саи са били предимно копринени, белите – памучни или конопени и са били венчални. През 19 век вече саите са били шити от зелен фабричен плат, известен под името „казмир”.

Творец и майстор на всички украси по саята и казмира е кюстендилката с нейните сръчни ръце.