България

Освен катадневните им задължения те мечтаят, обичат, пишат стихове. В усамотението на раждащия се ден или в пресипналата тишината на нощта, те стоят свити редят стихове. Поезията за тях е мисия. Това са момичетата и жените от Дамско поетическо ателие „Веса Паспалеева” при читалище „Братство”. Навършиха се 5 години от създаването на поетичното ателие и в него вече участват близо 20 дами.

Някога, в далечното езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. Но когато християнската вяра била възприета навсякъде, бог Перун, се оттеглил полека-лека на най-високото място в планината, която била наречена на негово име – Перин.

Основателите на днешния град Кюстендил са траки от племето дентелети. През 181 г.пр.н.е. дентелетите били разорени от войските на Филип V Македонски. В началото на І век от н.е. римските управници превърнали днешен Кюстендил в добре устроен град под името Пауталия /Изворен град/.

На около петстотин метра южно от село Таваличево, в местността „Манастиро”, под вековен дъб има побит кръст. На това място имало манастир на име „Света Богородица” и там се правели общински служби. С опожаряването на манастира от турците страхът прогонил хората от святото място и службите секнали.

В онези далечни времена, когато втората българска държава била освободена от византийско иго и възстановена от братята Асеневци и когато по-късно двамата, Асен и Петър, били убити чрез заговори, начело на държавата се възцарил третият най-малък брат Калоян (Кало Йоан – от гръцки хубав Йоан).

Песнопойката е част от проекта “Фолклор и туризъм за района на Сапарева баня”, осъществен от читалище “Просветен лъч” с група младежи от Сапарева баня и Кралство Холандия. Тя отразява схващаното ни, че присъствието на фолклора е ненатрапчиво, но силно в живота ни. Той е ценност и отличителна черта за нас.

Връх „Връм”

Връх Връм се извисява над село Коркина на 12 километра от общинския център – гр. Бобов дол. Интересна е историята на едноименната местност около върха. Известно е, че това е била лятната резиденция на цар Самуил. Легендите, свързани с местността, са от края на първото българско царство и касаят братята Самуил и Арон.

Някога Рила планина била жена, разказвали хората от някогашното село Горни Пасарел, което потънало под водите на язовир Искър. Името й било Рилка. Тя се оженила за момък от горните земи, против волята на нейните родители. Неговото име било Пирин... Те не давали единствената си щерка на Пирин, защото не знаели кой е, откъде е, чий син е, какъв занаят има и как ще изкарва прехраната на жена и деца.

Най-голямото богатство на град Кюстендил е топлата минерална вода. Стара легенда разказва, че топлата минерална вода в подножието на Хисарлъка една нощ избикнала от стотици водоскоци – били толкова много, че заплашвали да залеят града и да издавят жителите му. Но се появила една добра фея в лицето на приказно красива и милостива царска дъщеря, която разкъсала скъпата си копринена рокля, ...

Преданието разказва за една хубава девойка Митра, която белела платно на извора край село Таваличево. Зърнал я синът на известния тогава турчин Карагалията, който имал чифлик в село Горна Козница и владеел земите в околността. Пленен от хубостта й, опитал се да я улови за харема си, но тя се скрила в храсталака над извора и изчезнала.

Една от легендите гласи, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като по онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им – хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата, момата била забулена.

Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още „карамари”, всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с тях. Едно предание разказва, че по време на жътва покрай нивата, където Румена жънела с други моми и невести, чета сеймени минавала по пътя за Щип.

Крали Марко бил ловък и смел юнак, който притежавал невиждани и нечувани сили. Славел се като най-силният човек по нашите земи. Хората му се възхищавали. Често пъти той побеждавал диви зверове, биел се храбро с насилници и крадци. Обичал справедливостта.

Веднъж, с неговия снежнобял жребец, скочил от Конявската планина чак до местността „Корията” в село Катрище.

Имало в Кашина мома с неземна хубост и сила. Казвала се Канта. Горда и недостъпна за кашинските ергени, тя все чакала кандидат от далечно и богато място. От троновете си в недостъпните планински карпи забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският змей от Демиркапия и беласичкият - от Лопово.

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на планетата Земя още не се били появили съвременните хора, в планината Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.