Банско

Велянова Къща, Банско

България, област Благоевград

Веляновата Къща е строена 18-19 в. с характерното за това време строителство. Укрепената къща е била наложена като архитектурен стил, поради разбойническата напаст ... Прочети още

... нахлула през 18 век по нашите земи. Това е принудило търговското съсловие да строи укрепени къщи, за да може да защити семейството.

Преди да се насели Велян Огнев в Банско, къщата която му даряват е била на заможен търговски род с много деца, но при внезапна трагедия семейството е преместено в друга къща. Скривалището на къщата е от наземен тип и към него трябва да се прибегне от някоя от вратичките в каменните зидове на двора. В скривалището също има четири вратички от които да се излезне в четирите посоки, които сега са зазидани. Къщата с огромния двор е оставена да пустее, след като семейството я напуска.

Велян Огнев наречен още уста Велян е майстор декоратор поканен да изписва църквата Света Троица, който е от Дебърската художествена школа. Последствие той се жени за София, сестрата на Неофит Рилски, от която няма поколение.

След установяването му в Банско първенците християни решават да се отплатят на майстора не с пари, а като му дарят къща. Така Велян Огнев вдъхва втори живот на къщата. Той прави окраса на къщата и тя придобива нов облик, като в последствие приема неговото малко име и е наречена Велянова къща.

Велян Огнев е държал на естетиката и прави впечетляваща окраса и до днес, но той е внесъл и малко от аристократичния привкус на дома си. Велян Огнев прави една част от закритата тераса вътрешна тоалетна и баня на етажа, като прегражда едно малко помещение, нещо което е нямало тогава в типичните български къщи.

Първият етаж на Веляновата Къща е едно голямо помещение, което се е използвало за мазе и две малки стаички, едната е скривалището със зазиданите изходи, а другата е ползвана за ателие от уста Велян.

Общата стая за цялото семейство, която се нарича „вкащчи”, традиционна за къщите, където са сядали вечер край софрата, Велян Огнев прави орнаментите като огледала по стените и дърворезба по полицата, което е негов избор в окрасата. От общата стая има врата която води към женската стая, в която стопанката е работила, стана с вретеното са характерни за всички къщи.

Домакинята е трябвало да умее всичко. Сами са си приготвяли дрехите и чергите за дома-чаиза също са правели сами. Типичните сандъци присъстват и тук, като украсените са се наричали сватбарски и са изписвани от майстори. От работната стая на домакинята се влиза в женската стая, която е предназначена за майката с новороденото, където се намира и тайния изход към скривалището.

Личната гостна на София, наречена още синята стая с изрисуваните Венеция и Цариград на стените. Окрасена е най-хубаво и не е характерна за другите къщи. Присъства и портрет на автора в романтичен стил, където лицето е само скицирано, което потвърждава преданието достигнало до днешни дни, че не му се отдавало на Велян Огнев да рисува човешки лица. Типичната тераса, която е свързвала къщата със стопанската част, която се нарича колиба е служела за навес и на животните. От там се открива приказна гледка към величествения Пирин и връх Тодорка.

E-Бюлетин

Име:
Email: