Гърмен

Античен град „Никополис ад Нестум", с. Гърмен, Благоевград

България, област Благоевград

Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на село Гърмен, ... Прочети още

... непосредствено до първите му къщи, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 километра източно от Гоце Делчев.

Никополис ад Нестум е основан през 106 година на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Никополис ад Нестум е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2-6 век. Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис. Епископски център в периода 4-11 век. В края на 6 век (577 г.) градът е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстиниан I. През 9-10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 хектара. Разкрите при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век. Едната е в центъра на село Гърмен, а втората е на около 2,5 km югоизточно в местността „Грамадето“. Открити са и могилни некрополи от I век пр.н.е. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер. Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Тя е открита в руините на постройка намираща се в северозападната част на античния град. Масата е представена в експозицията на Историческия музей в град Гоце Делчев. Представена е от седем фрагмента от откритите осем. В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.

Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 - 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 - 6 m височина. Изпълнението на зидарията е от типа opus mixtum - градени със споени с хоросан камъни, редуващи се с пояси от четири реда тухли. От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40 метрова екседра, защитена с квадратни кули.

Градско жилище е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдъръм.

Сред разкопките е открита късноантична баня, чийто архитектурен план я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на 4 век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на 4 или началото на 5 век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези в края на Втората готска война. В края на 5 век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на император Зенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на 6 век.

Галерия:

E-Бюлетин

Име:
Email: