Хаджидимово

Църква „Свети Димитър“, село Тешово, Хаджидимово

България, област Благоевград

Църквата „Свети Димитър“ е с голяма историческа и архитектурна стойност. Тя е построена в 1843 - 1844 година. Прочети още

В годините 1883-1885 година Мино и синовете му Марко и Теофил Минови от големия зографски род Минови зографисват църквата „Свети Димитър“ в село Тешово, Неврокопско, като стенописите им са в реалистичен стил и сред религиозните сцени, включват и епизоди от българската история като потушаването на болярския бунт от Борис І. Тримата зографи си правят автопортрет заедно с ктиторите.

Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си в страната е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.

Над главния сводест вход на църквата е написано „Марко Минов от с. Манастир 1881", от вътрешната страна, „Марко и Теофил Минови от село Каракьой". На друго място пише: „Изографисана 1885 година". Както се вижда от автографите, вътрешното оформление е дело на майсторите-зографи Мино и двамата му сина Марко и Теофил от рода Бундовци от с. Каракьой, Демирхисарско, те са преселници от с. Галичник, западна Македония — прочуто село на майстори-резбари и зографи.

Ктитори са Сава Савов, Хаджи Андон Русев, хаджи Стоян Черкваря и Параско Какалов.

Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба от два реда колони с дъговидни арки, приличащи на римски дворцови арки, сводовете са украсени с различни мотиви. Таванът, на кафяв фон, е орнаментиран с правилни геометрични фигури, симетрично разположени една спрямо друга.

На западната, южната и северната стени се издига втори етаж (галерия) — женското отделение, замрежено от вътрешната страна с дървени решетки, за да се скрият жените от похотливите погледи на мъжете.

В средата на тавана на църквата е изграден голям купол, който усилва вътрешния ефект, увеличава вътрешното пространство и осветление. Той е изографисан късно, през 1941 година, от голешовски стенописец. На акустиката могат да завидят много модерни съвременни театри.

Прославените майстори-дърворезбари от рода Караджови, от с. Каракьой, изработили иконостаси на много църкви из Македония, включително някои от иконостасите в град Охрид. Възпитаници на Дебърската школа, изучили до съвършенство това изкуство в Атон, те са изваяли тук на орехово дърво чудни плетеници от пластични форми, изобразяващи мотиви от бита на народа. С изумителна тънка резба са оживели крилати змейове и гълъби сред плетеница от листа и грозде. Фигурите са с доста големи размери — до 60 см.

E-Бюлетин

Име:
Email: