Дупница

Общинска художествена галерия „Околийска къща”и джамия, Дупница

 

България, област Кюстендил

Двете сгради на Околийската къща и на джамията се намират в непосредствена близост една до друга в центъра на град Дупница и представляват великолепен архитектурен комплекс.
Прочети още

Тук се помещава Общинската художествена галерия и „Домът на изкуствата. Това е културен център, който продължава художествените традиции в град, датиращи от векове. В Дупница са работили зографи от Самоковската и Разложката школи. Няма точна дата за построяването на двете сгради. Има твърдения, че съществуват от края на 13 или 15-16 век.

Първоначалното предназначение на Околийската къща е било бариерница, а в последствие - конак. От 1972 година е обявена за архитектурен паметник на културата.

Според предания и писания джамията е построена върху останки на православна църква. Един от аргументите за това е, че е обърната на изток. Някои проучвания показват, че в периода 16-18 век в Дупница е имало 13 джамии и 2 православни църкви. Днес джамията е единствена в града. Разположена е на десния бряг на река Бистрица на площ от 300 кв. м и има голямо колонно предверие. Минарето отдавна не съществува – паднало е при земетресение.

В галерията се излагат живописни платна, акварел, графика, малки пластики и скулптори на видни творци от региона и страната. Организират се и много поетични вечери, представяния и други събития.

Уредникът на галерията Андрей Севдин разказва увлекателната история на джамията. Строен върху основите на разрушен от турците християнски храм, на мюсюлманския молитвен дом не му било съдено да просъществува. Стара легенда в Дупница разказва, че каменен кръст белязал съдбата на единствената останала до наши дни джамия. Вградили го някъде през 15 век поробени християни, които използвали сълзите си вместо вода за строежа.Турските завоеватели ги принудили да съборят съществуващия там православен храм и на негово място да вдигнат минаре в прослава на чуждия бог. В името на паметта народна, окованите строители подредили жълти каменни блокове във формата на кръст, който да изпъква на фасадата. И за да се знае от поколенията, че някога на това място е имало олтар на църква. Така дамгосана, джамията просъществувала няколко века до Освобождението, когато сградата била превърната в затвор. Днес даже името й е потънало в забвение. В малко известната история на Безименната джамия се преплитат и други митологизирани имена. Като това на Коджа Мимар Синан, най-големият архитект в историята на Османската империя, възпят в българските народни песни като Майстор Манол. Роден в християнско семейство през 1490 г., за него се предполага, че произходът му е от село Широка лъка в Родопите. Бил взет от малък като еничарин, но вместо на военно изкуство, се отдал на строителство. Дело на Синан са над 400 джамии, мостове, дворци, болници, дори и гробници. Въпреки че историците нямат точен отговор, се смята, че именно той е проектирал и джамията в Дупница. От откъслечната информация, достигнала до нас, се знае само, че тя е била празнична, петъчна джамия. Строена е заедно с тюрбе (гроб на мюсюлмански високопоставен духовник) в един общ комплекс, каквато практика по принцип в империята на османците не съществувала. Доказано е обаче, че за градежа й са били използвани строителни материали от двореца на Аарон, брат на цар Самуил. Палатът бил изцяло унищожен от поробителите. За стълбището пък са използвани надгробни плочи, на които и до ден днешен се виждат белезите на християнството – издялани кръстове в камъка. След Освобождението на България през 1878 г. и малкото останали турци си заминали от възродения град. Опустялата джамия пък била превърната в затвор до края на 1922 година. След това в археологически музей до 1936 г., а сетне в спортен салон, изложбена зала и др.

E-Бюлетин

Име:
Email: