Дупница

Часовниковата кула в град Дупница

 

България, област Кюстендил

Часовниковата кула в град Дупница е един от символите на града. Построена е през 1782 г. като бейска бойна кула с четири мазгала (бойници) за отбрана. Прочети още

Приспособена е за часовникова към последното десетилетие на ХVІІІ век /1790-1800 г./. Тогава е наричана сааткула. Разположена е в парк „Градска градина”, в близост до центъра на град Дупница.

От главната улица до мястото се достига по каменни стълби, като се преминава край паметника „Ятачката” и „Мемориалните плочи” на евреите-воини. Кулата е с четириъгълна издължена каменна основа, следвана от дървена част, на която са поставени часовниците, като завършва с метален, островръх купол. Около нея са изградени алеи и са поставени пейки. Частите на стария часовник са били изработени от местни майстори – със здрави и красиви оси и зъбчати колела. Часовникът се сверявал (курдисвал) на 24 часа. Определял е времето „ала турка” – с приблизителност. За камбаната се твърди, че е правена във Виена през 1782 година. През 1993 г., по инициатива на Историческия музей е обновен часовниковият механизъм. Днес в старинната кула действа част от часовников механизъм от ХVІІІ век и съвременна електроавтоматика и електроника от ХХ век. В момента часовниците са с елекромеханизъм и са работещи.

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранно византийска крепост от V-VI век и просъществувала до XII век. В миналото съществувал и мост.

Часовниковите кули са каменните стражи в десетки български градове. Някога са отмервали времето безпогрешно. Те са задължителен архитектурен елемент в будните селища под Балкана през Възраждането. Запазени са данни за около 40 кули пръснати из цялата страна, но едва 20 от тях са оцелели до наши дни. Изграждането им започва през 16 век, но едва в началото на 19 век настъпва истински бум в строителството им.

Българският поет и белетрист Иван Тодоров Карановски написва в началото на ХХ век стихотворение „Кулата с часовник”. След завършване на висшето си образование той е гимназиален учител по български език и литература в Кюстендил, Ямбол и София(1909-1929).

КУЛАТА С ЧАСОВНИК

Чудно затрептя нощта
Греят златните звезди.
Морно сън заспа града.
Кулата с часовник бди.

С бели каменни стени –
Тя на стража там стои
И от час на час звъни:
Точно времето брои.

Тежкият камбанен чук
Удря в нощна тъмнина
И след трепетния звук
Пак настава тишина.

Иван Карановски

E-Бюлетин

Име:
Email: